Двама министри - един закон, над 400 милиона евро в залог

...
Двама министри - един закон, над 400 милиона евро в залог
Коментари Харесай

Да не се сочим с пръстчета: двама министри, един закон за лобизма и над €400 млн. евро в залог

Двама министри - един закон, над 400 милиона евро в залог и един избирателен парламент.

Такава към днешна дата е обстановката с така наречен закон за лобизма, който България към този момент 24 години настойчиво не приема. Ако до момента обаче рецензиите и апелите на Европейската комисия, ГРЕКО и Организацията за икономическо сътрудничество и раз оставаха за ръководещите единствено в областта на пожелателното, то въпросният закон към този момент е част от уговорките ни по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). И ако не желаеме да изгубим още средства (след фиаското с антикорупционната комисия), то би трябвало да го отчетем пред Европейска комисия до края на март - началото на април като приет.

Макар и план да има, и непрекъснато настоящ парламент, който да го одобри в точния момент макар предизборната акция и пристрастености, текстовете бяха подложени на сериозна рецензия, в това число от организации, били част от работната група по написването им. Появиха се и апели да бъдат оттеглени, поправени и предоговорени с Европейска комисия.

Основното безпокойство е, че по този начин направените оферти основават риск от преобразяване на Сметната палата в " бухалка " за разпра с така и така демонизирания у нас неправителствен сектор, до момента в който същинските лобисти са изключени от обсега на закона, а за обектите им - министри, депутати, кметове, общински съветници и прочие, няма последици при нарушавания.

На този декор новият министър на правораздаването Андрей Янкулов се кани да внесе закона за лобизма за гласоподаване в Министерския съвет на постоянното му съвещание тази сряда, а " остарелият " министър и негов автор - Георги Георгиев внесе... същия план за гласоподаване, само че в Народното събрание. 

Ще бъде ли признат най-накрая, четвърт век по-късно, неоспорим закон за лобизма - и то в точния момент? 
Няма време
Накратко: след години препоръки и от Европейската комисия, ГРЕКО и ОИСР и провалени опити за приемане на закон за лобизма, Георги Георгиев (ГЕРБ) като министър на правораздаването в кабинета в оставка " Желязков " разгласи на 29 януари за направения от екипа му Законопроект за бистрота и честност в ръководството.

Общественото разискване е наложително за актовете на Министерския съвет. Срокът за този план изтече на 2 март и за това време той обрасна с десетки мнения, в огромната си част - отрицателни по избрани текстове. По предписание мненията би трябвало да се вземат поради, обобщят и обработят от министерството, при положително предпочитание - да се нанесат корекции и тогава планът влиза за утвърждение на държавно заседание; след това - за гласуване в Народното събрание.

Преди да изтече срокът за публично разискване обаче, на 27 февруари Георгиев, който след встъпването в служба на служебния кабинет " Гюров " се върна в Народното събрание като народен представител, внесе  с претекста " България да съобщи в края на месец март, началото на април четвъртото заплащане в размер на близо 440 млн. евро ".

При внасяне на закон от народни представители няма публично разискване, а когато е подсигурено болшинство, той може да мине и по " бързата писта ", т.е. в съкратени периоди да бъде признат в комисии и в зала. Миналата седмица обаче комисията по правните въпроси отхвърли плана на първо четене, само че следва гласоподаване и в зала (по-подробно - по-долу). 
Спорните моменти
Няма спор за това би трябвало ли да има закон за лобизма или не. Спорът е в детайлите.

Накратко за плана (по-подробо е разказан в горния линк):

Заради отрицателната конотация лобизмът е кръстен " посланичество на ползи ". Под този термин би трябвало да се разбира  " всяка джука или писмена връзка ", реализирана в интерес на публични, групови или частни ползи, за оказване на въздействие при вземането на решения по отношение на основаването, изменението и наличието на нормативни актове (тоест закони, наредби и др.), проекти, стратегии и прочие

Лобизъм може да се реализира както от физически, по този начин и от юридически лица. Логично като обекти на лобизъм са изброени депутатите и съветниците им, министър председателят, министрите и техните заместници, политическите кабинети, президентът и вицето му, регионалните шефове, кметовете, общинските препоръки и прочие - т.е. лицата, които имат отношение към предлагането, писането и приемането на нормативни актове.

За тези лица има условие да афишират календар на срещи с лобисти и да ги разказват. Въвежда се и условието за " законодателен отпечатък " - т.е. да е очевидно и елементарно проследимо къде е външната интервенция в текстовете на един законопроект или различен нормативен акт - да е ясно коя тъкмо корекция е препоръчана от лобиста.

Създава се и " Регистър за бистрота ", като тежестта за попълването му пада напълно върху тези, които осъществяват  " посланичество на ползи ". Въпросният указател изисква публикуването на ЕГН (?!), ЕИК, данни за контакт, сфера на интерес, брой лица, избрани като лица, които ще лобират, пред кого лобират, защо лобират - даже дали получават заплащане за това и пр. Проектът планува глоби от 1000 до 2500 евро за физически лица и от 2500 до 7500 евро за юридически лица при реализиране на активност без регистриране в регистъра. Самият указател пък ще се води от Сметната палата и глобите ще се постановат от упълномощени от ръководителя й (в случая - Димитър Главчев, ГЕРБ) лица.

От обсега на закона са изключени синдикатите, работодателските организации, които в действителност съставляват бизнеса, религиозни общности, дипломати и др. 

Критиците на плана " Георгиев " показват, че " всяка джука или писмена връзка " е прекомерно широка формулировка, което може да докара до двояко пояснение по кое време става въпрос за истински лобизъм и по кое време за просто покровителство в публичен интерес. Може ли кмет да впише в графика, че е имал среща с лобист от Неправителствени организации, с който са комуникирали на събитие, в случай че вторият се е интересувал да вземем за пример от смяна в някоя избрана наредба - дава образец Теодор Славев от Български институт за правни начинания, с който разговаряхме. И ще носи ли " лобистът " от НПО-то имуществена отговорност, в случай че не се е вписал в регистъра, само че пък кметът е маркирал в календара извършения диалог?

Законът е " извърнат " и вместо институциите да са във фокуса на прозрачността, изисква се бистрота главно от гражданските деятели, счита още Славев.

Български институт за правни начинания, Програма " Достъп до информация ", Център за проучване на демокрацията, Антикорупционен фонд, Български Хелзинкски комитет, Фондация Работилница за цивилен начинания и Институт за пазарна стопанска система излязоха предходната седмица с в детайли по законопроекта, предупреждавайки, че е дискриминационен, не е обстоен, вкарва тежести за неправителствения бранш, работещ в социална изгода, който бранш в същото време може да бъде " ударен " по избор на управлението на Сметната палата.

В същото време самият държавен инспектор би бил в спор на ползи във връзка с регистъра, защото и " контролира и управлява държанието на представителите на ползи и институциите, които са обект на техните дейности, а, въпреки това - одитира тези същите институции ". По думите на Славев съгласно положителните европейски практики регистърът е към Народното събрание, или към Министерство на правосъдието - посредством Агенцията по вписванията.

Санкциите са високи, изключително за дребни цивилен организации, локални начинания, цивилен и неформални групи. Комбинацията от високи, недиференцирани наказания и неразбираеми критерии за обвързване за регистрация е типичен механизъм за вцепеняващ резултат, това би довело до самоограничаване от гражданско присъединяване, с цел да се избегне риск от финансови и материални загуби - считат още седемте авторитетни организации във връзка с написаните наказания. 
Да не се сочим с пръстчета
Законопроектът за бистрота и честност в ръководството няма да бъде отдръпнат от министър Янкулов и още тази сряда той влиза за гласоподаване в Министерския съвет, научи Клуб Z. Потвърждение пристигна косвено и от финансовия министър Георги Клисурски в изявление за в неделя.

Пак пред общественото някогашният вицепремиер на ГЕРБ по еврофондовете Томислав Дончев прикани да се приеме проектът, импортиран от Георгиев и парламентарната му група, обръщайки се персонално към тази на " Продължаваме промяната-Демократична България " и даде поръчка, че от партията му ще продължат да упорстват и в тази пленарна седмица за законите по ПВУ.

ПП-ДБ не поддържа текста в комисия с претекст - множеството негативни мнения, които би трябвало да се вземат поради, както и че по тази сериозна тематика, касаеща Плана, би трябвало да се измине целият съгласувателен път, а не да мине с адхок оферти, без да е ясно какво ще излезе най-после. 

Дончев съобщи още  " те остават няколко съвещания на Народното събрание " и пресметна:

" Кога ще внесе Министерски съвет закона за лобизма? Ако го внесе в средата на април, това няма никаква стойност. "

Всъщност с последните промени в Конституцията Народното събрание стана непрекъснато настоящ орган. И въпреки депутатите да са решили да се разхлабен в към едномесечна предизборна почивка преди вота на 19 април, няма никаква спънка Народно събрание да продължи да заседава.

Както и да се привикват съвещания на комисии.

Както и закони да се одобряват за ден (и такива случаи е имало). Въпрос на благосклонност е. В случая - и на милиони евро.

" Призовавам да не се сочим с пръстчета, кой го е внесъл, значимо е да бъде признат както е контрактуван с Европейска комисия. Ако това не стане, ще бъдат удържани 400 млн. евро от четвъртото плащане по ПВУ " - задочно разяснява и Клисурски обстановката с двамата министри и единия закон.
Има време 
Отправихме въпроси към Министерството на правораздаването: " Кога се планува внасянето на законопроекта в Народното събрание с оглед периодите по ПВУ? " и " Взети ли са поради мненията, постъпили в хода на публичното разискване и надлежно какви промени, подбудени от тях, е претърпял планът (ако има такива) "?

" Законопроектът за бистрота и честност в ръководството първо ще бъде импортиран за разглеждане в Министерския съвет, който ще е негов вносител в Народното събрание. Намеренията на екипа на Министерството на правораздаването са внасянето в Министерски съвет да се случи тази седмица.

Вземат се поради мнения, постъпили в хода на публичното разискване на законопроекта " - дадоха отговор спестовно от министерството.

По неофициална информация на Клуб Z някои мнения са взети поради, като се чака и заглавието на самия закон да бъде променено на Закон за посланичество на ползи пред органите на обществената власт. Регистърът остава, само че в него ще се вписват физическите и юридически лица, които интензивно реализират лобизъм - дефинирано в плана в този момент като най-малко девет контакта за интервал от три месеца. 

Остава задължението за санкциите (няма да влязат в действие веднага).

Регистърът също по този начин остава в Сметната палата. Наредбата, която би трябвало да уреди реда за регистриране, изтриване и определяне на обстоятелства по подадената към регистъра информация ще бъде издадена от министъра на правораздаването.

В резюме: имаме един закон, който екипът на служебния министър Андрей Янкулов преработва с оглед отрицателните мнения и се готви да внесе в Народното събрание, и същия закон, който някогашният постоянен министър Георги Георгиев и група се заканиха да предложат на първо четене и в зала, само че мнения в него може да бъдат отразени единствено сред двете четения,като - какво би било взето поради на този стадий е незнайно.

Не е известно и има ли ГЕРБ болшинство в поддръжка. Същото важи и за служебното държавно управление.
Странична записка
Макар и на ръба, България има късмет да успее да одобри закона за лобизма и избави средства по ПВУ. Тревожни обаче са сигналите за това, че този закон е следващият по пакета промени по ПВУ в частта - противопоставяне на корупцията и правов ред, по който се основава публично и политическо напрежение. Така бе и със закона за защита на лицата, които подават сигнали за нарушавания (закъснял, сакат, с наложено вето) и с промяната в антикорупционната комисия. Вместо Комисията за противопоставяне на корупцията да има определено от Народното събрание без значение управление, Народно събрание напряко я закри.

Не е изпълнен и още един ангажимент - за повишение на отчетността и отговорността на основния прокурор. 

" По третото заплащане на България са удържани над 100 млн. евро, защото няма механизъм за отчетност на основния прокурор. От втора страна, в КПК нямаше определени самостоятелни членове и Европейска комисия удържа на България още 250 млн. евро по тази линия. И в действителност в този момент, когато закриха КПК, Европейска комисия ще желае със задна дата да удържи още 250 млн. евро на България.

Да, по второ и трето заплащане са получени парите, само че с над 600 млн. евро България губи като удръжки. По четвъртото заплащане чакаме най-много 900 млн. евро. А какъв брой са под риск парите - напълно е при депутатите повода ", заключи финансовият министър.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР